Clinical and Consultative Psychology

Настоящата статия поставя въпроса за „истината“ в полето
на психоанализата като критически– и полемично– го обвързва с особената топология, в която се разгръща психоаналитичния процес. Взет максимално общо, застъпваният възглед се обявява против апроприирането на психоаналитичната рамка, или, по-точно казано, на психоаналитичното събитие, което го деситуира от присъщия му време-пространствен хоризонт, пренасяйки го– уж с критико-методологична цел– в полето на хуманитарни дисциплини като cultural studies, сравнително литературознание и т.н. В този смисъл в текста се защитава позицията, че мястото на истината в
психоанализата може да бъде само „на кушетката“, т.е. там където някой страда, там, където някой говори. В проведения анализ се откроява понятието за „място“ като водещо за аналитичното взаимодействие и се прави опит да бъде разгърнат концептуално неговия профил като своеобразна „онтологична матрица“, в рамките на която е постоянно в ход динамична една (ре)субективация на субекта и заедно с нея– един терапевтичен процес.

За цитиране: Калинов, В., Психоанализата като място на истината. Едно полемично разсъждение. В: Хетеродоксия. Списание за критическа теория и нова хуманитаристика, 1-2/20, 29-40.

Послеслов към: Бинсвангер, Л., Фуко, М., Сън и екзистенция, София: КХ-Критика и Хуманизъм, 2017.

За цитиране: Калинов, В., Сънищата на нашите сънища, послеслов. В: Бинсвангер, Л., Фуко, М., Сън и екзистенция, София: КХ-Критика и Хуманизъм, 2017, 169-189.

Темата за екзекутивните функции и техните нарушения е сравнително нова и става все по-популярна. Екзекутивните функции са контролният орган на мозъка и са от решаващо значение за адаптирането и функционирането в околната среда, успеха в социален, училищен и професионален план. В доклада си описвам случай на дете, което се включи в терапия малко преди стартирането му в първи клас. При момчето се наблюдават дефицити в екзекутивните функции, в комбинация със специфични нарушения на способността за учене.