Classical studies

Катедра по класическа филология καὶ το[ῖς μ]ὲν π̣ ο̣ λλ̣ οῖς ἄδηλόν ἐ̣ στ̣ ι̣ ν, τοῖς δ̣ ὲ ὀρθῶς γινώσκο̣ υσι εὔδηλον Pap. Derv., col.3,[32][33][34] Тракиецът Орфей -шаман, херос, културен герой, музикант, поет, мист и теолог -има завидна популярност в гръко-римския свят и се радва на несекващ научен интерес в хуманитаристиката днес.

Римският историк от ІV век Амиан Марцелин нарича граматика Херодиан (180-250) "най-тънък познавач на изкуствата". Той е родом от Александрия и неговият баща също е известен граматик -Аполоний Дискол. Не знаем много подробности за живота му 1 , освен че заминава за Рим, където създава повече от трийсет съчинения по проблемите на старогръцкото ударение, граматика и лексикология. Едно от тях, обемистото "Всичко за ударението", е посветено на император Марк Аврелий, автора на написания на гръцки трактат "Към себе си".

The Greek transliteration of Thracian names is in fact -as any other transliteration -the writing of a Thracian name using the closest corresponding letters of the Greek alphabet. In my opinion, the following aspects and strategies exist, in studying this difficult area of language contact: 1. The impact of the diachronic changes in the Greek phonemic system and the phonemic value of the Greek letters in transliteration (e.g. -πορις -βορις); 2. Is there a "classic" Thracian language and a "late" one and, if so, which are the phonemic features of these languages? 3. Is it possible to trace out various Thracian local vernaculars and/or idiolects of different pronunciation? 4. The specific influence of the conservative stone-cutter's practice and the psycholinguistic aspect of the acoustic perception of a foreign name (why the same suffix has always been written the same way, for instance -ηνος, -ηνη); 5. Are there identical phonemic phenomena within Greek and Thracian words (for instance, the drop of nasals in consonant clusters, such as [ŋk] and [nd])? 6. The contribution of a comparative approach to the transliteration of Thracian names in other languages (e.g. in Latin); 7. Hypothetical accentuation and the different morphological forms of a Thracian name as an impact factor on transliteration.

На Втория конгрес за класически изследвания Йелмслев заявява "... че фонемиката на мъртвите езици не поставя никакъв специален проблем. Тя следва по необходимост, както винаги, от фонетиката. В степента, в която познаваме произношението, можем да извлечем фонемичната система, почиваща също толкова или още повече на предположения (conjectural au même degré, ou plus conjectural encore)"

Теофилакт Охридски (1050-1125) e известен византийски богослов и книжовник. Той получава образованието си в Константинопол при философа Михаил Псел. Става дякон и впоследствие -учител на сина на император Михаил VII Константин Дука. Известно е, че оглавява Οхридската епархия вероятно от 90-те години на ХІ век (според различни мнения -преди 1081 г., в 1089, в 1090 г.). Той развива активна книжовна дейност и написва подробни и проникновени тълкувания на Свещеното Писание, Житие на 15-те Тивериуполски мъченици, Книга за различията с Латинската църква, 137 писма (Krumbacher 1897: 132, 463). За историята на българската средновековна култура и литература важно значение има написаното от него Пространно житие на Климент Охридски.

Част от текстовете в този том бяха представени като доклади на конференцията в памет на професор Борис Геров, организирана от Дружеството на изследователите на Античността в България и катедра "Класическа филология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", през м. декември 2005 г.

ingenio celeberrimus et studiis humanioribus devotissimus, natus est Kalendis Novembribus (vel a. d. XIV Kal. Nov. stili veteris) anno Domini MCMXV in oppido Sliven. Studuit Serdicae apud Al. Balabanov, D. Detschew, G. Kazarow, V. Beševliev, Vl. Georgiev, Y. Todorov, B. Filov, Parisiis apud H. Jeanmaire, J. Vendryes, P. Chantraine, F. Chapouthier, A. Mirambel et L. Robert. Cathedrae philologiae classicae Universitatis Serdicensis octo per lustra particeps fuit summosque honores obtinuit. Societati internationali epigraphiae Graecae et Latinae, quam ipse creavit, praeses perpetuus fuit. Vitam obiit a. d. XI Kalendas Decembres anno Domini MCMXCI.

Анотация: В статията е направен опит да се очертае спецификата на превода на литературни исторически извори и да се зададат по-ясни критерии за техния превод на български език. Като изхожда от съвременните теории в преводознанието, авторът анализира и илюстрира с примери от български преводи на Пахимер, Ксенофонт и Новия завет как и дали се превеждат в наложилата се българска практика на превод на извори четирите основни характеристики (по Бархударов) на езиковите знаци – семантичното съответствие между езика на оригинала и езика на превода, прагматичните значения (отношението носител на езика – езиков знак), вътрешноезиковите значения (отношението езиков знак – езиков знак) и граматическите значения. Изтъква се необходимостта освен от еквивалентно предаване на семантичните съответствия да се предават адекватно и останалите три значения, доколкото те също допринасят за информативността на историческия извор. Ключови думи: превод на литературни исторически извори за българската история, Пахимер, Ивайло, Смилец, преводознание