Руанда
| Руанда | |
| Девиз: Ubumwe, Umurimo, Gukunda Igihugu „Свобода, сътрудничество, прогрес“ | |
| Химн: Rwanda nziza | |
Местоположение на Руанда | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Република Руанда |
| Местно име | на киняруанда: Repubulika y'u Rwanda на английски: Republic of Rwanda на френски: République du Rwanda на суахили: Jamhuri ya Rwanda |
| Официален език | руанда, английски, френски, суахили |
| Столица | Кигали |
| Най-голям град | Кигали |
| География и население | |
| Площ | на 144-то място |
| • Общо | 26 338 km²[1] |
| • Води | 5,3% |
| Религия | 93,8% християнство 3,0% нерелигиозност 2,2% ислям 1,0% други религии |
| Демоним | руандиец |
| Население | на 76-о място |
| • Общо (2025) | 14 104 969 |
| • Оценка (2015) | 11 262 564 |
| • Гъстота | 553 души/km² (22-ро) |
| • Градско | 17,2% (189-о) |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| Президент | Пол Кагаме |
| Министър-председател | Едуард Нгиренте |
| Законодателна власт | Парламент |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Камара на депутатите |
| История | |
| Кралство | 15 век |
| Немска колония | 1897 – 1916 г. |
| Руанда-Урунди | 1916 – 1962 г. |
| Руандийска революция | 1959 – 1961 г. |
| Република | 1 юли 1961 г. |
| Независимост от Белгия | 1 юли 1962 г. |
| Членство в ООН | 18 септември 1962 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС) | оценка, 2022 |
| • Общо | 37,5 млрд. щ.д.[2] (139-о) |
| • На човек | 2836 щ.д. (170-о) |
| БВП (ном.) | оценка, 2022 |
| • Общо | 12,1 млрд. щ.д. (148-о) |
| • На човек | 912 щ.д. (172-ро) |
| ИЧР (2021) | 0,534 (нисък) (165-о) |
| Джини (2016) | 43,7 (среден) |
| Валута | Руандийски франк (RWF) |
| Допълнителна информация | |
| Часова зона | CAT (UTC+2) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | RW |
| Интернет домейн | .rw |
| Телефонен код | +250 |
| ITU префикс | 9X |
| Официален сайт | www.gov.rw |
| Руанда в Общомедия | |
Руанда е държава в Централна Африка. Тя граничи с Уганда, Бурунди, Демократична република Конго и Танзания. Местното население се състои от три етнически групи. Хуту, които съставляват мнозинството от населението, са земеделци от групата банту. Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Туа са смятани за наследници на най-старите жители на региона.
География
[редактиране | редактиране на кода]Площта на Руанда е 26,4 хил. кв. км. Повърхността ѝ представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м., заради което държавата е известна като „Страната на хилядите хълмове“.[3] В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга.
История
[редактиране | редактиране на кода]- XV в. – образуване на феодално кралство Руанда;
- 1898 г. – кралят признава властта на германски президент и страната е включена в състава на Германска Източна Африка под името Руанда-Урунди;
- 1916 г. – Руанда е окупирана от белгийска войска;
- 1920 г. – Белгия получава мандат за управление на Руанда-Урунди;
- 1 юли 1962 г. – провъзгласена за независима република;
- 1973 г. – военен преврат и забрана на политическата дейност;
- 1978 г. – приета първа конституция и проведени президентски избори;
- 1990 г. – начало на гражданска война
- 6 април 1994 г. – убит е президентът, начало на геноцид над Тутсите от страна на племето Хуту;
- 1997 г. – примирие.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Република, начело с президент. Законодателната власт принадлежи на президента и Национално събрание.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Руанда е разделена на пет провинции (интара), като всяка от провинциите се поделя на райони (акарере). Общият брой на районите е 30.
Провинциите са:
Преди 1 януари 2006 Руанда се състои от 12 провинции, но по-късно биват премахнати напълно. След тази дата са създадени нови, като част от програмата за децентрализация и преустройство на страната.
Природа
[редактиране | редактиране на кода]С площ от 26,338 км² (10,169 мили²), Руанда е 148 по големина страна в света. Нейната площ е сравнима с тази на Хаити, с американския щат Мериленд и малко по-голяма от тази на Уелс.[4] Страната е разположена в Централна и Източна Африка и граничи с Демократична Република Конго на запад; Уганда на север; Танзания на изток; Бурунди на юг. Тя е разположена няколко градуса на юг от екватора и е без излаз на море. Столицата ѝ Кигали се намира в централната ѝ част.
Главния вододел между отточните области на Конго и Нил минава от север на юг през Руанда.[5] Около 80% от площта на страната се оттича в Нил и 20% в Конго, през река Рузизи и езерото Танганика. Най-дългата река в страната е Няваронго, която извира от югозападната част на страната, тече на север, изток и югоизток преди да се слее с Рурубу, за да формира Кагера; Кагера след това протича на север по протежение на източната граница с Танзания. Няваронго-Кагера се влива в езерото Виктория, и извора му в националния парк Ниангве е претендент за извор на Нил[6].
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Руанда е почти изцяло селска страна, като близо 90% от населението се занимава със земеделие и живее извън градовете. Тя е най-гъсто населената африканска държава. Руанда е бедна на природни ресурси, по-голямо наличие има на злато, калаена руда, волфрамит и метан. Страната има хидроенергиен потенциал и плодородни почви. Развиващ се отрасъл е туризмът. Земеделието е с ниска производителност заради хаотичната разпределителна система, липсата на закони за собствеността върху земите и геноцидът от 1994. Въпреки това икономиката на Руанда се възражда в положителна насока и с насоченост към развитие на високи технологии. През 2007 страната успява да се справи с недостига на енергия, завършвайки най-голямата слънчева електроцентрала в Африка с мощност 250 киловата.[7] Предприета е кампания за обширна модернизация на образованието, като набелязаната цел е всички училища в Руанда да имат достъп до Интернет до 2020 година. Над 400 училища са снабдени с близо 4000 компютъра, а 2000 учители са обучени да боравят с тях.[8]
БВП се оценява на 8,44 млрд. щ.д. за 2007; на глава от населението той е 900 щ.д. Земеделието генерира 36,9% от БВП, индустрията – 21,7%, а услугите – 41,4%. Под прага на бедността живеят 60% от населението. Основни търговски парньори са Германия, Кения, Уганда, Китай, Белгия и САЩ.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Култура
[редактиране | редактиране на кода]Други
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.gov.rw // Посетен на 4 април 2025 г.
- ↑ IMF
- ↑ Christophe Migeon. "Voyage au Rwanda, le pays des Mille Collines Архив на оригинала от 2019-04-07 в Wayback Machine." (на френски), Le Point, 26 май 2018. Посетен на 6 ноември 2026.
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 9 февруари 2014. Посетен на 24 ноември 2010.
- ↑ www.nilebasin.org
- ↑ www.nationalgeographic.com
- ↑ Rwanda installs „Africa's biggest“ solar plant
- ↑ Rwanda May Soon Become Top ICT Hub in Africa, архив на оригинала от 2 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090902163533/http://origo.no/-/bulletin/show/71199_rwanda-may-soon-become-top-ict-hub-in-africa, посетен на 15 ноември 2008
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
| Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |





