Радолиово
| Радолиово Ροδολίβος | |
 Радолиово в 1904 година | |
  Радолиово  Радолиово  Радолиово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Площ | 55,451 km²[1] |
| Надм. височина | 528 m |
| Население | 2552 души (2001) 46 души/km² |
| Пощенски код | 620 41 |
| Телефонен код | 2324 |
Радолѝово или Радулево (на гръцки: Ροδολίβος, Родоливос) е село в Република Гърция, център на дем Амфиполи, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на северозападния склон на планината Кушница (Пангео), в подножието на хълма Свети Атанас.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Радолюб с гръцко изписване Ραδολύβ с късна наставка -ово.[2]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На хълма Зарунджо в Кушница, на 2 km източно от Радолиово са останките от ранносредновековна крепост.[3]
Археологическите проучвания на територията на днешното село свидетелстват за наличието на живот през римската и ранновизантийската епоха, но данни за селището и преди всичко за името му, няма. Селото се появява за първи път във византийски документи от 1090 година като Ροδολίβος или Ραδολίβος,[3] чийто славянски (български) произход е неоспорим. Името на селото се извежда от българското име Радослав – Радо, вероятно един от първите жители на селото или негов основател.[4]
През Средновековието Радолиово е българско манастирско селище. В извлечение от кадастъра на манастира Ивирон от 1098 година се споменават главите на семействата: Козма, син на Акинт, внук на Владислав, Лазар, син на Йоан Сундия Сиромах и прочее.[5] В два описа на същия манастир от 1316 и 1341 година се споменават български имена на жителите на селото Драган, Неда, Стан, Станул, Боил, Радка, Радил и други.[6]
Обликът на жителите на Радолиово е претърпял изменения в две посоки – от една страна, елинизация на българите чрез смесени бракове и културна асимилация, от друга – постепенно увеличаване на гръцкия елемент чрез приток отвън. Тази картина е отразена по безспорен начин в съхранените документи, които свидетелстват за продължителността на процеса и устойчивостта на българския етнически елемент.[7]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На базата на лични имена в поменик в Кушнишкия манастир, в който са записани и жители на Родоливос от началото на XVIII век, Стою Шишков и Йордан Попгеоргиев смятат, че по това време селото е българско.[8]
През XIX век Радолиово е голямо село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[9]
Гръцка статистика от 1866 година показва Радоливос (Ροδολείβος) като село с 3750 жители гърци и 350 турци.[10] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Радоливос като село с 400 гръцки и 82 турски къщи.[11]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Радоливос (Radolivos) живеят 360 гърци.[12] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Радулево (Radoulévo) е показано като село с 533 домакинства и 280 жители мюсюлмани и 1300 жители гърци.[13] Според Георги Стрезов към 1891 година Радоливос е гръцко село.[14] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Радолиово има 300 жители турци и 2500 жители гърци.[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радоливос (Radolivos) има 3000 гърци.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радолиово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[17]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война е окупирано от България.
Данни от март 1918 година сочат 2688 жители в Радулево.[18] В 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 93 бежански семейства и 386 души.[19]
Около 1920 – 1925 година в Радолиово е построена Зисидовата къща - къщата на големия търговец на тютюн Константинос Зисидис от Епир, която е седалище на дем Амфиполи.[20] В 1994 година Кипарисевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[21]
От 1941 до 1944 година по време на Втората световна война селото отново е анексирано от България. За кмет на селището от 11 септември 1941 г. до 7 декември 1943 г. е назначен Иван Иванов от село Секирово, Пловдивско.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кури[22] | Κουρί Ράχες | Рахи | Ράχη[23] | връх в Кушница на И от Радолиово (973 m)[22] |
| Зарунджо[22] | Ζαρούντζο | Калес | Καλές[23] | връх в Кушница на ИЮИ от Радолиово[22] |
| Фриаска[22] | Φριάσκα | Клапсиара | Κλαψιάρα[23] | местност в Кушница на ЮИ от Радолиово[22] |
| Узунджовас[22] | Ούζουντζόβας | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[23] | река в Кушница на ЮИ от Радолиово[22] |
| Тепес | Τεπές | Киноридес | Κυνοριδές[23] | |
| Фраска[22] | Φράσκα | Родакинияс Рема | Ροδακινιάς Ρέμα[23] | кушнишка река на Ю от Радолиово[22] |
| Кория[22] | Κουριά | Каливия | Καλύβια[23] | местност на ЮЗ от Радолиово[22] |
| Зегнес[22] | Ζέγνες | Гнатос | Γνάθος[23] | възвишение на ЗЮЗ от Радолиово и на И от Каратопрак[22] |
| Деве Баирия[22] | Ντεβέ Μπαΐρια | Камила | Καμήλα[23] | възвишение на З от Радолиово и на И от Здравик (225,8 m)[22] |
| Гяур чешме[22] | Γκιαούρ Τσεσμέ | Врисула | Βρυσούλα[23] | местност СЗ от Радолиово и Ю от Вълчища[22] |
| Дразникас[22] или Дразникадес | Ντραζνικάδες | Асовос | Άσβός[23] | местност на СЗ от Радолиово[22] |
| Ланатариес[22] | Λααπαταριές | Хортария | Χορταριά[23] | местност на С от Радолиово[22] |
| Фраска[22] | Φράσκα Ράχη | Родакиниес | Ροδακινιές[23] | връх в Кушница на ЮИ от Радолиово[22] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Радолиово
- Василиос Цувалдзис (? – 1909), гръцки андартски деец
- Григориос Евтимиу (? – 1917), гръцки андартски деец
- Димитриос Харисис, гръцки андартски деец
- Евангелос Стратис (1867 – 1927), виден серски общественик
- Леонидас Маламидис, гръцки андартски деец
Орещи Ангелов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, тютюнджия, II клас, 2 рота на 10 прилепска дружина[24]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ dlib.statistics.gr // Архивиран от оригинала на 21 септември 2015 г. (стар стил).
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
- 1 2 Κάστρο Ροδολίβους // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония, том I Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско“, София, БАН, 1982, стр.13.
- ↑ Божилов, Ив. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
- ↑ Попгеоргиев, Йордан и Ст. Н. Шишков, Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Изследвания и документи с приложение на 13 факсимилиета, Пловдив, 1918, с. VI. Авторите отбелязват, че наред с календарните имена се срещат и български народни.
- ↑ Church of the Dormition in Rodolivos // Corect. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2014. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 и 873.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Αμφίπολη: Η ευρωπαϊκής τάσης νεοκλασσική οικία Ζησίδη - νυν δημαρχείο στο Ροδολίβος // Neoclassical Architecture in Greece. Посетен на 19 ноември 2016.
- ↑ ΥΑ ΥΜΑΘ/4674/9-9-1994 - ΦΕΚ 1001/Δ/26-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 17 март 2022. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
| ||||||||||||||||||||
