Implementation of food safety management system in Bulgaria

Статията разглежда отношението модалност – евиденциалност – презумптивност с цел да аргументира виждането за наличието в богатата българска глаголна система на два типа епистемични модални категории – евиденциалност и презумптивност, които въпреки някои елементи на семантична близост се разграничават системно. Във втората част на статията се коментира модалността в езика, като се подчертава разликата между нея и модалностите в логиката. Съпоставят се разнородни класификации на видовете езикови модалности в световната лингвистика. В третата част се разглежда отношението модалност : евиденциалност, като се очертават четири изследователски концепции. В четвъртата част се издига мнението, че зад т.нар. епистемична и епистемологична модалност всъщност се крият два подтипа епистемични категории: първи тип, при който говорещият отчита достоверността на изказването от гледна точка на абстрактното логическо мислене (модални думи и изрази като естествено, разбира се, несъмнено, навярно, вероятно, едва ли, може би, изглежда и под., морфологични средства – категории, изразяващи степен на вероятност, напр. т.нар. ‘утвърдителна модалност’ (модалност на –dır) в турския език, презумптивните форми в българския език (ще да – формите), специфични пробабилитивни или асертивни форми в различни езици), и втори тип, при който говорещият отчита достоверността от гледна точка на позициите си в реалния свят – това са т.нар. евиденциални категории. В изводите се подчертава, че за разлика от модалността в логиката езиковата модалност отчита повече фактори и елементи, свързани с комуникативната ситуация, говорещия и автора на първичното изказване и позицията им в реалния свят. Затова трябва да се различават два типа епистемични глаголни категории: първи тип, при който говорещият отчита достоверността на изказването от гледна точка на абстрактното логическо мислене (логическа епистемичност), и втори тип, при който говорещият отчита достоверността от гледна точка на житейските си позиции в реалния свят (натурална епистемичност). Презумптивните и евиденциалните глаголни форми представят тези два подтипа (без да ги изчерпват).

Недялков, А. (2012). Профил на българския сервизен персонал - хипотези и реалност, Научни трудове от IX-та международна научно-приложна конференция „Мениджмънт на иновациите”, стр. 307-312, ISBN 978-954-635-008-4., 2012

PROFILE OF BULGARIAN SERVICE STAFF - ASSUMPTIONS AND REALITY: Настоящата разработка има за цел да се направи опит за цялостен анализ на профила на сервизния персонал през призмата на българските културни ценности и практики, като по този начин се обосноват основните му характеристики. Използвани са изследвания на българските ценности и културни практики според модела на Хофстеде, като е изведено, че българския сервизен персонал има недостатъчни емпатични нагласи към клиентите и умение за работа в екип, непълни познания по чужди езици и информационни и комуникационни технологии, ниска гъвкавост за иновации и обучение. В същото време е обосновано, че работодателите предявяват към персонала изисквания като умения за работа в екип, владеене на чужд език, умения за говорене пред публика, добро писмено изразяване и правопис и адаптивност. Основният извод, което е формулиран е, че има несъответствие между културните ценности и практики на българския сервизен персонал и изискванията както на клиентите, така и на работодателите, което води до ниски оценки на качеството на услугите като цяло и неудовлетвореност на потребителите.

Български език/Bulgarian Language, 2014

TOPONYMY В основата на тази разработка е залегнало виждането, че топонимията може да послужи като източник на информация за изграждането на модел на народната таксономия на плодовете. Фактът, че в местните имена са запазени множество названия на плодни дървета/плодове, голяма част от които са забравени от мнозинството езикови носители, дава основание да се смята, че топонимията достатъчно добре отразява механизмите за концептуализация на биологичното обкръжение и народната биосистематика. Анализиран е топонимен материал от Западна България, въз основа на което са ексцерпирани народните названия на 5 от най-често срещаните плодове и техните разновидности и са предложени таксономични модели. Изводите от това изследване са следните: 1) народът с голяма степен на прецизност определя отделните групи организми и ги обединява в по-общи класове, като в преобладаващата си част растенията се организират в двустепенна таксономия; 2) категоризацията на растенията и още повече народната растителна номенклатура разкриват способността на фолклорния човек да възприема, анализира и структурира натрупаните познания за заобикалящия го растителен свят и да внедри преработената информация в названия. This article investigates Bulgarian folk plant names in an ethnolinguistic perspective. A hypothesis that toponymy, being a source of linguistic information, can help developing a model of fruit taxonomy has been stated. Since place names preserve many phytonyms, most of which archaic, they supposedly represent mechanism of conceptualization of natural environment and folk biosystematics in a reliable way. In order to prove this toponymic material has been analyzed and the names of 5 widely distributed fruit varieties (apple, plum, pear, cherry and sour cherry) and their subclasses have been excerpted and a correspondent folk taxonomy model for each fruit variety has been proposed. The main inferences from this investigation can be summarized to the following two statements: 1) people precisely organize different fruit types and classify them accordingly in two-level taxonomies; 2) fruit categorization and folk plant nomenclature reveal human perception of surrounding physical world and people's ability to analyze and structure obtained information and to input gathered experience in different place names.

Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа.

Тази работа разглежда проблемите на евиденциалността в корейския и в българския език от типологическата гледна точка. Първоначално се изясняват вижданията на авторките за семантиката на евиденциалността като граматическа категория и проблемът за отношението ѝ с модалността в езика. Съпоставят се няколко становища за връзките между евиденциалността и модалността в световната лингвистика. В третата част (автор – Со Йънг Ким) и в четвъртата част се представят конкретните средства за изразяване на евиденциалността в двата езика. Основната цел на изследването е да се посочи мястото на българския и корейския език в типологическата класификация на евиденциалните системи. На този проблем е посветена петата част от статията. Направените наблюдения върху семантиката, състава и организацията на категорията ‘евиденциалност’, както и върху начина ѝ на изразяване в корейския и българския език, водят до четири основни извода: и двата езика принадлежат към групата на езици с евиденциална категория с по-висока степен на семантично обобщение, но в корейският категорията е организирана върху един признак, а в българския върху два; в корейския изразяването ѝ е със суфикс в пета позиция сред вербалните суфикси, а в българския формите се отличават с висока степен на композираност, а произходът на евиденциалността от перфекта обяснява съвпаденията на форми; в българския адмиративът е употреба на конклузива, докато в корейския е самостоятелна категория, която може да се комбинира с евиденциалните суфикси; и в двата езика евиденциалността взаимодейства по специфичен начин с категориите време, наклонение и лице.

В статье описаны результаты применения нескольких алгоритмов расчета отношений спек- тральных яркостей мультиспектральных спутниковых данных для выявления объектов инфра- структуры нефтепромыслов.

През] 918 г. Михаи л Арнаудов лиса: " На беЗКРИТИ'lIJОТО сближение между нашите самодиви и руските русалки от страна на по-старите етнографи (Ц. Гинчев , Н. Гер ов, Д. Маринов п др.) дължат ВЪЗНИICвзнето СИ иай-новите фен у нас, русалкuте. ВЪЗМОЖ НО с 8 'Известни случаи това сближение да става и ИЗВЪН кръга rlЗ книжовниците, като се субститунрат тук-таме у самия народо и то неотдавна, на самодивите, ICоитс лекуват с росен, други същества, "русалии" и после "русалк и", чието име стои ВЪВ връзка с праз НlfIc& Русаля. Ала този начпв на митическо творчество не е установен достоверно и нзши те русалки не са тъй популярни, както руските. "1 От изричането на това мнение насам учените етиографи и фОЛIi:ЛОРИСТИ споделяха становището, че русалките са несполуч:лив опит за Мllстифккация l . Мълчаиието по този въпрос беше нарушено, когато в колективките трудове на българс"ите етнограф и "Доб руджа"п., 1<апанци"'беwе отделено,макар н важратко, ВННМЗНJ1С върху РУСl1лiiumе М lIтически същества, идващи при хората през РусаЛСJ(ЗТЗ неделя. Твърде съществено е ПОСО'I8а нето на Д. Тодоро в в сборника " Кацанци ", че "В системата н а народння миро· глед през разглеждания пе ри од може би наЙ·устоЙчнви са забраните и вярванията за русалните". Връзката между тези нови материали обаче и отдавна известните опнсания иа Славейков, ц. Гинчев, Д. Маринов и пр . почти не беше направена 4 • Л о време па теренни проучвания в РазграДСКJlJI край колектив на Института за фолкло р ДОlCумеllтира вярваllията за женските МIПllЧески съшества, свьрзаНII с Р усал ската седмица, 11 потвърди достов ерността на самото название " русалка'·. Инте рес представляват НЯКОИ' моме н т и от самото докуме нтиране на русаЛlCите /русалинте. По хакво се различават тези най-нови записИ', извършени през 1989 и 1990 Т.,от предходните, направеии на същата територия и отразеии в сбории ка .. Капанци " ? ОТ една страна, в заПIJСlпе на колект ив а от фОЛКЛОР НСТII се наблюда ва разколебаване на някои характер" стики , док ато други доб ll ват п о-голяма яснота. Със затруднсние например вече днес IIнф ормато ритс определят календаРНlIте граници Il a Русалската нсделя, когато се явя· ват русалките/русалиите, но самата представа за облика на тезп митическ и същества